загледах в тъмното
душата си.
потърсих планината
на мислите си.
в заревото на 
тъговитите чувства.
някой се усмихна.
не го видях, бързо
премина в редицата
на отлитащите същества
без душа.
кървав стана хоризонта.
адът не беше това.
това беше осакатената земя.
душата ми въздъхна.
опит за амин.
и потъна в един комин.
от дъното на комина
в тъмното.
загледах душата си.
нещо в нея сияеше.
музика.
тишина.
бледа светлина.
предлагат опция за рай.
а душата ми потъна
в съня.
там намери бодростта.
и отлетя.
лека нощ светлина.

07062017